Роден съм преди 44 години без фотоапарат. Тогава не ми е и трябвал. Усетих потребността от такъв едва в пубертета. Учех и снимах. После работех и снимах. Работата пречеше на фотографията ми. Дойде демокрацията – елиминирах работата. Оттогава снимам и мисля, после мисля и пак снимам. Минах през всички формати: лайка, среден (6х4,5 cm, после 6х7 cm), голям формат (4х5 инча и последно 8x10 инча). Толкова са различни! И разликата не идва само от физическите размери на кадъра. Тя е във възможностите и ограниченията на всеки един формат и тип камера и в жанра, в който ги използваш. Красота има навсякъде и във всичко! И хармония. И необходимостта от тях... за нас! Повече от четвърт век зад камерата?! Колко вода е изтекла и как се променя светът или отношението към него? Знам, че и острите камъни в реката се търкалят и овални стават. Така е и с чувствата. Исках ново усещане към пейзажа и го намерих. Посрещнах XXI век на 21-ия етаж (около 70 m над земята) и... готово! Ами това е! Колко било лесно! Курс по летене, покупка на летателно средство... И сега си летя и снимам, снимам и летяаааааа...
