:: NVIDIA GTX 465
Неуспешен пробив на NVIDIA в средния клас, но овърклокнатите карти имат шансОспорваната битка между производителите на видеокарти прие изцяло ново измерение през последната година. Понякога да предложиш най-мощната видеокарта на пазара не е достатъчно – нужно е да знаеш и как да я продадеш на широк кръг потребители, от геймъра ентусиаст до обикновения потребител на мултимедийни продукти. Маркетингът и правилният подход към всеки един ценови сегмент се оказа ключов за канадската компания ATi, която не пести усилия и средства да разпростре каталога си от видеокарти из целия ценови диапазон, умело възползвайки се от неясните планове и забавяния на своя основен конкурент. Базираните на GF100 видеокарти на NVIDIA в крайна сметка се появиха на пазара и освен с безпрецедентна производителност при DirectX 11 теселация и типичната за всеки нов продукт умопомрачително висока цена, се отличиха и с един от най-високите производствени разходи на видеочип към днешна дата и малък процент качествена продукция. Докато ATi проектира платформата TeraScale 2, отчитайки нуждите и продуктите във всеки един пазарен дял, NVIDIA за пореден път допусна фаталната грешка да започне от горе на долу, борейки се за чест и слава в бранша с технологично върхови продукти, без обаче да преценява добре възможностите за маневри в средния и нисък клас. Така, когато за първи път в Интернет плъзнаха слухове за прицеления в ценовия диапазон от 279 до 299 USD GeForce GTX 465, бе ясно, че NVIDIA ще предложи не изцяло нов продукт, а дефектирали чипове с изключени ядра и оптимизиран системен набор. Това няма да намали разходите на компанията, но поне ще оползотвори големия процент проблемни партиди, които доведоха до неравномерната дистрибуция на върховите модели от серията. За съжаление резултатът е разочароващ – макар че GeForce GTX 465 е позициониран да пребори Radeon HD 5850, в почти всички тестове решението на ATi запазва короната.
Причините за незадоволителната скорост на GeForce GTX 465 се крият в броя достъпни поточни процесори и занижените работни честоти, предназначени поначало да гарантират ниски нива на консумация на енергия и съответно топлина и шум. Видеочипът GF100, изработен по 40-нанометрова технология, работи при честота 607 MHz и предлага едва 11 мултипроцесорни блока (3 растерни ядра с по 4 блока, като последното ядро е с липсващ изключен блок) с общо 44 текстурни блока и 352 поточни процесора с честота 1215 MHz...
