Home Page
 
Брой 1-2/2003




АРХИВ
Материалите са публикувани със съкращения

:: Направи сам…кухня

С много голяма доза категоричност може да се твърди, че кухнята е мястото в дома, където всеки член на семейството може да изяви и докаже по най-добрия начин своите таланти – жената да развихри кулинарните си умения, а мъжът да се прояви като творец и майстор, способен да направи по-удобни и функционални мебели, отколкото заводската конфекция. Кухнята е място, където едновременно се съхраняват най-различни съдове и кухненски принадлежности, хранителни продукти, тук е мястото, където храната се приготвя с помощта на цял арсенал електрически уреди – микровълнови и обикновени печки, фритюрници, тостери, всевъзможни кухненски роботи, кафемашина и какви ли още не. Тук в повечето случаи се намират още хладилникът, пералнята, съдомиялната машина, да не говорим за сушилната за пране и т.н. В повечето случаи кухнята е и мястото за хранене.
Следователно, оптималното обзавеждане на всяка кухня е задача с множество неизвестни, а в повечето случаи еднозначно решение няма и затова се налагат по-големи или по-малки компромиси. По-същественото е, че всяка кухня е уникална сама за себе си и изисква щателно обмисляне на всеки детайл, преди да се пристъпи към поръчване на мебелите, или пък към самостоятелната им изработка. Определящи фактори, с които трябва да се съобразим, е мястото, където преминават водопроводните тръби и каналът, местоположението на прозорци и врати, наличието на ниши в стените, местоположение на комина и т.н. Подходът при планиране на кухнята силно зависи и от това дали ще се обзавежда ново жилище и помещението е все още празно или се модернизира вече съществуваща кухня с подмяна на всички мебели или само на част от тях, докато други могат отлично да се модернизират само със смяна на вратичките, например. Необходимо е също да се прецени и дали старите, но добре функциониращи печка, хладилник и др., например, ще бъдат запазени и в обновената кухня, или пък ще бъдат изцяло подменени с нови. В този случай пък вече възниква въпросът: какви електрически уреди да изберем – самостоятелни, или пък пригодени за вграждане в кухненските мебели. Темата е твърде обширна и заслужава обстойно обмисляне, като затова трябва да се събере детайлна техническа и пазарна информация.
Към това ще добавим, че съвременният майстор е невероятно улеснен в сравнение с предшественика си отпреди десетина години. Достатъчно е само да се обходят и огледат по-внимателно щандовете на магазин като Mr. Bricolage, където може да се намери накуп всичко необходимо за основно преобразяване на кухнята. На пазара се предлагат всевъзможни машини, инструменти, готови и полуготови детайли, крепежни елементи и т.н., част от които сме използвали и в описания в този и следващия броеве на списанието проект за подмяна на обзавеждането на кухня със собствени сили, т.е. по вечно актуалния принцип „Направи си сам“.
Или за да обобщим казаното дотук, изводът е, че, преди да тръгнете на покупки, преди да посегнете към бормашината и циркуляра, трябва да се заемете с проектантска работа с молив и чертожна линийка. Ако сте на „ти“ с модерните технологии, за проекта може да използвате и домашния си компютър. Нещо повече, вече има, при това не скъпи, програмни продукти (например Selection на Hettich) за проектиране на кухненски мебели, с които може „да скриете топката“ и на най-печените майстори-практици, или пък на повечето производствени предприятия и работилници, чийто професионализъм гравитира около нивото на добрия занаятчия. От вас се изисква, примерно, само да скицирате желания шкаф с неговите външни размери, брой на вратите и полиците, а компютърът предлага избор на оптималните за целта панти и други крепежни елементи, дръжки и т.н., след което прави подробен професионален чертеж, включително с означение на центровете за пробиване на отворите за панти, дибли и други елементи. Накрая получавате отпечатан, безгрешен и професионално изпълнен чертеж.
Компютърът все пак е само пресмятаща, но не и мислеща машина, така че не може да му прехвърлите задачата да отгатне желанията и предпочитанията ви и да разработи заданието за проекта.
И така – какво трябва да се има предвид при планирането и обзавеждането на кухнята. Най-общо казано, основните дейности в кухнята се групират около три основни работни места. В зависимост от формата на помещението и архитектурните дадености целта е работните места да се разположат така, че да се минимизира до максимум сновенето на „празен ход“ между тях.
Място за приготвяне на храната
За извършване на тази работа, за поставянето на съдовете и хранителните продукти е необходим удобен работен плот. Подходящото място се намира между кухненската печка и мивката, а минималната приемлива дължина е 120 cm при стандартната за кухненските шкафове и плотове широчина 60 cm. При липса на място плотът може да бъде и по-къс, особено когато домакинството е малко. Възможно най-близо трябва да се намира и хладилникът, където се съхраняват повечето от хранителните продукти.
Място за готвене
Центърът на мястото за готвене е кухненската печка. Около нея обаче е желателно да има свободни плотове (поне по 30 cm) за поставяне на съдове и продукти, които се използват по време на готвенето. Желателно е плотът, който се намира откъм по-удобната страна за поставяне на съдовете, да бъде по-дълъг, например 90 cm. Когато печката е вградена в плота, това изискване се постига по-лесно. Точното определяне на мястото за готварската печка трябва да се съобрази и с възможността за монтиране на аспиратор. Повече от желателно е той да има тръба за изхвърляне на засмукания въздух и водни пари извън сградата.
Място за миене на съдове
Вляво и вдясно от мивката е добре да има помощни плотове. Още по-добре е, когато самият умивалник има едно или две крила за отцеждане на водата от съдовете. Изборът на най-различни по форма и изпълнение умивалници вече е зашеметяващо голям.
Шкафът под мивката е подходящ за подреждане на миещи препарати, на кофата за отпадъци, за монтиране на електрически нагревател за течаща вода, за съхраняване на зеленчуци и т.н. Някои модерни умивалници имат и мелачка за смилане на растителни и други отпадъци, което прави възможно изхвърлянето им в канала.
Тъй като при работа в кухнята домакинята непрестанно обхожда тези три центъра, много важно е да са разположени така, че изминаваният път да бъде възможно най-кратък и в максимална степен да се избегнат излишни движения, т.е. най-често използваните съдове и продукти да бъдат под ръка.
При подреждането трябва да се съблюдава естествената последователност на операциите за приготовляване на храната: съхраняване на хранителните продукти, евентуално измиване на част от тях, термична обработка.
Съществуват четири основни типа подреждане на работните места в кухнята:
Едностранно (коридорно) разположение
В този случай всички работни места са подредени по дължината на едната стена на помещението. Примерната последователност е следната: помощен плот, кухненска печка, място за приготвяне на храната (с широчина поне 60 cm), мивка, място за поставяне на съдове и продукти, хладилник, шкафове за съхраняване на продукти.
Над плота за приготвяне на храната, както и над мивката може да се монтират окачени на стената шкафове до тавана. Те обикновено се монтират на височина 50-60 cm над плота на мивката.
Коридорното подреждане намира приложение най-вече при дълги и тесни помещения.
Двустранно разположение
При този начин на подреждане кухненското обзавеждане е разположено по дължината на двете срещуположни стени на помещението. Работните места – за готвене, приготвяне на храната и мивката, са разположени на едната стена, като кухненската печка се постави вдясно. На отсрещната страна се подреждат шкафовете за съхраняване на продуктите.
При положение, че кухненската печка е разделена на плот с котлони, а фурната и грилът са отделно, практично е фурната да се постави между шкафовете на отсрещната страна на височината на очите, за да се избегне навеждането. Това е желателно не само при възрастни хора, но удобството ще бъде оценено и от по-младите, защото физическото натоварване при навеждане е неколкократно по-голямо, отколкото при работа в изправено положение.
На същата страна може да се монтират окачени шкафове, да се поставят високи шкафове, а така също и високи хладилници. Плотовете на разположените върху пода шкафове предоставят достатъчно голяма площ за обработка на хранителни продукти, а така също и за поставяне на кухненски машини – кафемашина, тостер, роботи и т.н.
Този начин на обзавеждане е подходящ за помещения, при които вратата и прозорецът (или балконската врата) се намират на срещуположни стени.
Г-образно разположение
Кухненските мебели и уреди се подреждат под прав ъгъл. На едното му рамо се поставя печката, а близо до нея, на другото рамо – мивката. Помежду им се намира работното място за приготовляване на храната. Това разположение минимизира ежедневно изминавания от домакинята път. То е приложимо при кухненски помещения с квадратна форма. Г-образната форма на подреждане е приложима също така и за преграждане на по-големи помещения, и за обособяване на кът за хранене.
П-образно разположение
Тази форма на подреждане е разновидност на двустранно разположена кухня чрез напречно свързване и е приложима, когато разстоянието между срещуположните стени не е голямо. Ако разстоянието е по-голямо от 150 cm, по-добре е трите работни места да бъдат разположени по продължение на дългата и на съседната ґ напречна стена – т.е. реализира се Г-образният вариант на подреждане.
На практика така описаните четири основни типа подреждане рядко могат да бъдат изпълнени в чист вид, защото определящи са различни архитектурни дадености.
При всички случаи обаче стремежът трябва да бъде постигане на следния ред на работните места: мивка – място за приготвяне на храната – печка, като кухненската печка се поставя отдясно на останалите работни места.
При проектирането на кухнята трябва да се премисли и мястото на комина, например, както и разположението на наличните електрически контакти, а ако е необходимо – да се изведат и нови. При разполагане на кухненските прибори и мебели трябва да се съобрази и посоката на отваряне на вратите им, както и оставащата пролука между отворената врата и срещуположно разположените мебели. Така например пред шкаф с дълбочина 60 cm е наложително да има свободен коридор с минимална широчина около 110 cm, за да може човек спокойно да бръкне в шкафа и да мине покрай него при отворена врата. Следователно при помещения с широчина 190 cm или по-малка двустранното подреждане не е подходящо, защото между срещуположно разположените шкафове ще остане коридор с широчина 70 cm, в който двама души не могат да се разминат свободно. За това е необходима минимална широчина 100 cm.
Кухните се обзавеждат с три основни вида шкафове според тяхното местоположение:
• Шкафове от първи ред – това са шкафове, поставени върху пода. Дълбочината им е 60 cm, а височината – 86-92 cm. Най-често използваната модулна широчина на конфекционните шкафове е 40 и 60 cm за единичните и 100 cm за двойните. При наличието на пазара на готови кухненски плотове (с дължини 200 и 160 cm в Mr. Bricolage) и самостоятелно изработване на мебелите това разделение на практика отпада, а може да се направи и един цял шкаф с общ плот.
• Шкафове от втори ред – те се окачват на стените. Широчината им най-често се подбира в съответствие с широчината на шкафовете от първи ред. Стандартната, а и оптимална дълбочина на шкафовете от тази група е 30 cm. Те се окачват на височина 45-55 cm над плота на шкафа под тях.
• Шкафове от трети ред – разполагат се над шкафовете от втория ред. Използват се при по-високи помещения за съхраняване на по-рядко използвани съдове и се достигат с помощта на малка стълба.
Шкафовете се подбират според функционалните потребности и, естествено – според наличното в кухнята място. След като се определят местата на мивката, печката и хладилника, се подбират шкафовете за подреждане на:
• Електрически и други уреди
• Прибори
• Съдове за хранене
• Съдове за готвене
• Хранителни продукти
Шкафовете трябва да бъдат така разположени, че намиращите се в тях уреди, съдове или продукти да бъдат лесно достъпни. Броят на полиците в шкафа определя разстоянието помежду им – така например за съхраняване на кани, купи или бутилки е необходима минимална височина 30 cm.
Във всяка кухня има „тесни места“, които не могат ефективно да се оползотворят със стандартни средства. Класически е проблемът за използването на добре познатия „мъртъв ъгъл“, който се образува между два шкафа, разположени под ъгъл, или при комбинацията разположени под прав ъгъл шкаф-печка, шкаф-хладилник и т.н. Друго подобно място са различните тесни ниши между два съседни шкафа, между шкаф и стена (при обзавеждане с конфекционни шкафове) и т.н. Всеки от тези проблеми има своето съвременно и ефективно техническо решение, което бе разгледано в статия на НС, 7-8/2002. Много практично решение са и тесните високи шкафове, в които прегледно може да се съхраняват много предмети и хранителни продукти (с общо тегло до 200 kg). Такива шкафове изискват специална метална конструкция, а някои от тях даже се задвижват с електромотор и се отварят или затварят автоматично чрез натискане на копче.
Тук ще наблегнем на една сравнително нова тенденция в конструкцията на шкафовете от т.нар. първи ред – поставените непосредствено върху пода. Класическото и все още най-разпространено изпълнение е с вратички, а вътрешността е разделена с една или две полици. Тази конструкция обаче създава доста големи неудобства, защото при всяко поставяне, оглед и изваждане на вещи е необходимо силно навеждане или приклякане. Силно ограничена е и видимостта към намиращите се по-отзад предмети.
Съвременното решение е шкафовете да бъдат изпълнени във вид на чекмеджета – най-често две или три. При изтегляне на чекмеджето неговото съдържание се изнася пред погледа ни и вече е лесно достъпно. Всяко от чекмеджетата е разделено с прегради в зависимост от съхраняваните в него предмети, както това е илюстрирано на снимките. Върху дъното на чекмеджетата се поставя специална материя, която възпрепятства приплъзването на лежащите върху тях предмети.
Реализацията на тази, очевидна за всеки, идея става възможна благодарение на модерните системи за монтиране на чекмеджетата. От тях досега в списането сме представяли механизмите на немската фирма Hettich. При изработката на мебелите за описаната тук кухня сме използвали водачите за чекмеджета Quadro 30 на същата фирма. Бедният нашенец едва от няколко години насам има възможността да се радва на мебели с чекмеджета, които се плъзгат върху шини с по две пластмасови ролки. И ако те са голяма стъпка напред в сравнение с допотопната практика за плъзгане на чекмеджетата върху обикновени дървени летвички, водачите Quadro са следващата не по-малка крачка към техническото съвършенство. Водачите се състоят от две или три части от щанцовани стоманени галванизирани листове, а движението помежду им се осъществява благодарение на плъзгачи от стоманени сачми – такива, каквито се използват при сачмените търкалящи се лагери. В резултат на това всяка от шините има голяма товароносимост, движението се осъществява с минимално триене, т.е. с минимално приложено върху чекмеджето усилие, а закрепването му е изключително стабилно, като липсва каквото и да било странично преместване, характерно за водачите с колелца. В добавка на това всеки от водачите има специален пружинен механизъм, който подхваща чекмеджето при прибиране и в последния стадий силно го притиска в затворено положение. Най-новото поколение водачи Quadro имат и специални амортисьори, така че, ако неволно блъснете силно чекмеджето, то ще се прибере плавно и елегантно, без удар и без опасност да се потрошат намиращите се в него буркани или други крехки съдове. При водачите Quadro също така е невъзможно по невнимание чекмеджето да бъде издърпано прекалено напред и съдържанието му да се изсипе върху пода. Тези водачи имат практически неограничена дълготрайност, а притежават и още едно друго ценно качество – способността им да се самоочистват при движение на съчмите от попаднали в каналите на шините прах или други замърсявания. Товароносимостта на една двойка водачи Quadro е в интервала 25-50 kg товар, което натоварване може да се получи само при голямо, натъпкано с дебели книги чекмедже.
Друго, много съществено предимство на водачите Quadro е възможността (при някои от тях) чекмеджето да се изважда напълно – нещо, което е невъзможно при която и да било друга конструкция за монтиране на чекмеджета. Това предимство изпъква особено забележимо при по-плитки чекмеджета, когато частта, оставаща в шкафа, става съизмерима с дълбочината на чекмеджето.
Съществуват различни системи за монтиране на водачите Quadro, както и за конструкцията на самото чекмедже:
• Фиксиране на чекмеджето чрез пластмасови щипки с възможност за лесното му откачване и изваждане.
• Фиксиране върху специални щифтове.
• За съчмените воздачи Монтиране на единия плъзгач в издълбан в страницата на чекмеджето нут и т.н.
За изработка на чекмеджетата има няколко варианта:
• Цялото чекмедже с метални страници (Innotech)с вградени в тях водачи, задно чело от алуминиев профил, дъно и разпределители се поръчват по точно зададени размери и се получават в напълно готов вид.
• Поръчват се само металните страници с водачите, а всичко останало лесно се прави с местни материали.
• Купуват се само металните водачи, а цялото чекмедже се изработва от дърво в домашната работилница. Този именно подход избрахме и той е описан в статията.
Съвсем логично е водачите Quadro да бъдат и по-скъпи (около 3-4 пъти) от водачите с пластмасови ролки, още повече че на нашия пазар властват стоките „менте“. Същевременно делът на водачите в общите разходи за обзавеждане на кухнята е направо нищожен, докато предимството по отношение на качеството е несравнимо. Изводът е, че трябва да се дава категорично предпочитание на качеството и сигурността пред фактора цена.
Преди да пристъпим към описание на изработката на кухненските мебели, да споделим няколко съображения и по темата „аспиратор“. Той е абсолютно задължителен, не само защото ограничава в много голяма степен просмукването на различни миризми в кухнята, но и в цялото жилище. Отделящите се при готвенето изпарения съдържат и голямо количество фини частички мазнина, които проникват и полепват навсякъде, където въздухът прониква. Отделената водна пара често пъти кондензира, особено върху външните стени, като резултатът е овлажнени и потъмнели от мухъл и плесени стени. При по-продължително овлажняване с пара на охладени под точката на оросяване стени резултатът е още по-драматичен – боята от стените, а даже и по рамките на прозорците се напуква, започва да се бели на „юфки“. Ефективното отвеждане на водните пари и миризмите е възможно чрез мощен аспиратор, най-често с два мотора, който посредством гъвкава тръба изхвърля засмукваните въздух и пари извън сградата.   

начало


Направи сам…кухня

Нова премяна за кухнята

 
Статии за: