Home Page
 
Брой 1-2/2004




АРХИВ
Материалите са публикувани със съкращения

:: Драцена

Ася Асенова

Драцените произхождат от тропическите и субтропическите области на Африка и Азия. Оценена е още през викторианската епоха – ХIХ в. и не след дълго попада в списъка на най-популярните растения. Драцената е многогодишно вечнозелено растение. Родът наброява 150 вида, които в естествената си среда са палмоподобни дървета и храсти. Освен с палмите драцената често е бъркана и с видовете от близкия род „Кордилина“, от който се отличават по кореновата си система и броя на плодовете. Преди 10-15 години в ботаниката драцените и кордилините са се отнасяли към едно семейство. Обединявани са не само въз основа на сходната им „осанка“, но и заради еднаквите условия на отглеждане. Най-различимият белег на двата вида са корените – на корделините са бели, а на драцените – оранжевожълти.
Родът „Драцена“ получава своето название от гръцката дума dracaina. Един от най-известните в древносттта видове на този род – Канарска драцена, при отрязването на ствола пуска огромно количество кървавочервен сок. Необичайният вид на това дърво, високо колкото шестетажна сграда, с диаметър повече от 4,5 m, подсказва и неговото древно название – Драконово дърво.
Названието на рода на кордилините отново е заимствано от гръцки и произлиза от cordylle, която означава възел, буца или твърда подутина. Името се дължи на характерните особености на кореновата система на тези растения – корените образуват специфични издатъци, подобни на буци. Родината на кордилините са тропическите райони на Африка и Азия. Някои видове се срещат в Австралия и само един вид в Южна Америка, по-специално в Бразилия. Но и драцените, и кордилините виреят в топли и светли помещения и това е може би най-важната предпоставка за плодотворния им растеж. Те са едни от най-красивите листнодекоративни стайни растения, които не са кой знае колко капризни и затова се радват на голям успех и широко разпространение в цял свят. Листата им са дълги, заострени, с форма на меч. Някои екземпляри достигат голяма височина и са много подходящи за просторни помещения. Наричат ги също „фалшиви палми“, особено когато долните им листа окапят и стъблото се оголи. Всъщност те нямат никакви родствени връзки с истинските палми.
Драцените са подходящи предимно за аранжиране на интериора в офиси и просторни помещения. Според вида на листата има няколко сорта, които при едни видове са много тесни, а при други са леко овални, обагрени в различни цветове по самите им краища.
Най-успешно се отглеждат Dracaеna marginata, Dracaеna draco и Cordyline australis. Тези растения понасят леко затъмнени и сенчести помещения и издържат на достатъчно ниска температура през зимата. Останалите видове се нуждаят от високи температури. Има няколко общи изисквания за успешно отглеждане на драцените в стайни условия. Тези красиви растения не са претенциозни, растат добре и на лека сянка. Специалисти обаче препоръчват източното и западното изложение като най-благоприятни за растежа и развитието им. Местоположението трябва да е светло, но защитено от пряка слънчева светлина. Dracaеna draco, Dracaena fragrans и Dracaena hookeriana през лятото може да се оставят на свеж въздух, но задължително зимуват при 12 °C. Всички други видове през цялата година се държат в помещения, в които температурата не пада под 18 °C.
Драцените са чувствителни към резки промени в температурите, затова внимавайте – това може да предизвика гибел на растението. Критична за повечето видове е температура 14 °C. Растенията трябва да се предпазват и от силни течения. Поливането е обилно през топлите месеци, а през зимата постепенно се намалява.
Разсаждат се веднъж на две години. Най-благоприятното време за размножаване и разсаждане е пролетта, въпреки че това е възможно и през всеки друг сезон. Почвата задължително трябва да е влажна, но не мокра. Листата на драцената трябва да се пръскат сравнително често. Размножава се вегетативно – стволът се разрязва и се отделят няколко части, всяка по 7–10 cm. Единият вариант е да се отреже и вкорени връхната част, а другият е да се вземе част от стъблото. Резниците се засаждат във влажен пясък и след един месец се появяват корени. След това растението се пресажда в пръст.
Ако за метод за размножаване се използва връхната част, тя се отрязва и се оставя във вода или във влажен пясък, докато пусне коренчета. Младите растения се пресаждат всяка година, а възрастните през 2-3 години. Драцените не се нуждаят от подрязване.
Освен чрез стъблени резници могат да се размножават и чрез посяване на семена през февруари-март. Съдът се пълни с влажна пръст, семената се посяват на дълбочина 1,5–2 cm, след което се полива и се покрива със стъкло. Оставя се на топло място при приблизителна температура 20–25 °C.
При покълване, което настъпва след 5-7 дни, стъклото се отстранява и съдът се поставя на добре осветено място, но в никакъв случай на слънце. Когато укрепнат и развият по няколко листа на всеки стрък, растенията се пресаждат в отделни саксийки с диаметър около 5–6 cm.
Над 40 вида растителни сорта могат да се отглеждат в стайни условия. Попаднали в полезрението на човека и станали впоследствие стайни растения, много от драцените значително са променили своя първоначален външен вид – били са подложени на множество селекции и хибридизации, които довеждат до появата на нови сортове. С особена популярност се ползват пъстролистните форми, които иначе не се срещат в некултивирани условия. Повечето от видовете, включително и градински сортове, са изцяло подходящи за отглеждане в дома. Основното условие е стаята да бъде светла и топла. Ако температурата падне под 15 °C, започва постепенно повяхане и окапване на листата, след което настъпва и окончателното загиване на растението. Затова при появата на даден проблем трябва веднага да се обърне внимание и да се реагира докато е време.
Умерената светлина е много важна – в общия случай това е лека, разсеяна светлина или полусянка. Значение има и видът драцена. Така например Dracaena terminalis изисква ярка светлина, а Dracaena marginata и Dracaena fragrans растат предимно на сянка. Недостатъчното количество светлина предизвиква изменение в окраската на листата. В такъв случай сигнал за настъпилия проблем е избледняването на зелената част на листата, като особено страдат участъците в червен и жълт цвят – те просто изчезват, тяхната окраска се променя в зелена.
Изобилната и силна светлина не е препоръчителна – в този случай младите листа съхраняват ярката си окраска, а старите много бързо увяхват и окапват. Важно влияние оказва и влажността на въздуха, която през лятото трябва да е нормална, а през зимата ниска. По-голямата част от драцените са чувсвителни към сух въздух, затова редовно листата трябва да се пулверизират редовно. Най-добре е това да се прави вечер с хладка преварена вода.
Основното правило е да не се полива върху влажна почва, но и да не се допуска пълното изсъхване. Почвата трябва да е винаги влажна, за което е необходимо осигуряването на добър дренаж. Водата за поливане трябва да е хладка (със стайна температура). Почвата между поливанията трябва да е почти суха. За пресаждане и на драцените, и на кордилините се използва смес от една част пръст, една част черен торф и една част речен пясък. Задължително е захранването с минерални торове – особено важно и необходимо в периода на активния растеж на растението. Подхранването започва през март-април и приключва през есента. През зимата растенията се намират в състояние на покой и се поливат по-пестеливо.
На Канарските острови растат прочутите Драконови дървета или т.нар. Канарска драцена (Draceana
draco). Това е мощен гигант с огромни, дебели стволове, диаметърът на които достига до 4,5 m. Височината е обикновено до 18 m.
В стайни условия тези растенния значително отстъпват на своите южни родственици и израстват до височина не повече от 2–3 m, най-често до 0,5 m. Драконовото дърво е изключително издръжливо листнодекоративно растение и почти не създава затруднения при отглеждането му. Листата му са зелени, с лек гълъбов нюанс, дълги са около 40–50 cm и широки 2–4 cm. Старите листа с възрастта окапват – това е съвсем естествено. Растенията, които са станали твърде големи, може да се намалят чрез подрязване на връхната част. Ако върховете на листата започнат да изсъхват и придобиват кафеникав оттенък, трябва да се подрежат с ножица според листната им форма, без обаче да се нарани здравата тъкан на растението.
Dracaena deremensis е относително бавно растящо многогодишно растение, с дебели дървесни стволове, достигащо височина до около 1,2 m, въпреки че в добри стайни условия може да надхвърли и 3 m. Родината му е тропическа Африка. Листата са относително широки, тъмнозелени с една или повече надлъжни ивици с бял или жълт цвят. Този вид по-трудно губи долните си листа. В природни условия цъфти с бели и розови цветове.
Dracaena marginata е сред най-предпочитаните и известни видове и е най-често отглеждана. На височина достига до 3 m. Листата са тесни (до около 5 cm) и дълги (до 50 cm) и в зависимост от сорта може да са с жълти или червени ивици. При силно осветление те се отпускат и опадат.
В култивирани условия цъфти много рядко – един път на 7-10 години. Цветовете са тъмночервени, а вътрешната им част е бяла. Имат специфична, много неприятна миризма. Вирее в затъмнени помещения и не обича ярка слънчева светлина, въпреки че е топлолюбива. Всички познати методи за размножаване се прилагат без особени затруднения. Най-подходящото време е началото на ранната пролет в периода на активния растеж на растението. Дори и при повечето драцени да не се налага подрязване на върха, в случай че растението добие достатъчно внушителен вид, би могло да се оформи чрез подрязване. Това е задължително само за по-старите растения. Отрязаната горна част се поставя във вода или във влажна пръст, покрита с целофан. След няколко седмици от ствола на старото растение поникват 2-3 нови стволчета. Поливането през зимата е умерено, а през лятото обилно. Между поливанията горният, повърхностен слой на почвата обезателно трябва да е изсъхнал. За да се развива добре, Dracaena marginata има нужда от често пулверизиране на листата, което важи и за всички видове драцени. Без това драцената няма да загине, но старите листа ще изсъхват по-бързо. Ако това се случи, не се опитвайте да изрязвате само сухата част на листата, защото това ще предизвика следващо изсъхване. По-добре би било да се отстранят всички изсъхнали листа, в противен случай те ще окапят постепенно.
Dracaena sanderiana е доста по-дребна. Тя е изящно, нискостеблено растение с тънки, гъсто облистени стъбла. Висока е около 60 cm, много рядко достига 90 cm. Листата са сивозеленикави и растат на разстояние едно от друго. Дълги са от 7,5 до 15 cm и са широки 2–2,5 cm. Най-благоприятната температура за отглеждането е 18–22 °C. Предпочита умерена светлина и задължително трябва да се предпазва от преки слънчеви лъчи. Влажността на въздуха в никакъв случай не трябва да е ниска. Поливането е регулирано – обилно през летния и ограничено през зимния сезон. Този вид е особено популярен и за аранжиране на малки групови композиции от цветя.
Dracaena reflexa, наричана още „Песента на Индия“, е рядко, много взискателно стайно растение. Има слабо, извито стъбло, а на височина достига до 3 m. Листата му са стрелообразни, зелени с жълти очертания. Отглежда се по-трудно от останалите, защото изисква много висока влажност на въздуха. Яркожълтите ивици правят този вид драцена рядко красива и несравнима с останалите.
Има драцена, която по външен вид изобщо не прилича на останалите от рода. Това е т.нар. Dracaena godseffiana, която е нискорастящ храст с широки, овални листа, покрити с жълти петна. Тази е и причината много често да я бъркат с кротон. Самата окраска на листата зависи от вида на сорта. Своеобразна и твърде различна от другите видове, тя е и доста рядко отглеждана в стайни условия. Родината е Конго, а в култивиран вид се отглежда от 1892 година, но в домашни условия цъфти изключително рядко. Има зеленожълти цветове.
Dracaena fragrans е от най-едрите видове драцени, със солидно, подобно на палма стъбло с корона от лъскави листа, достигащи на широчина до 10 cm. Яркозелени са, а през средата им минава светла ивица. Dracaena fragrans цъфти в бяло и жълто, но това се случва сравнително рядко. Родината е Западна Африка, а в култивиран вид се отглежда от средата на 19 век. Оттогава има и градински сортове, които привличат погледа с екзотичния си вид. На височина достига до 2 m, не е претенциозна, а през зимата може да издържи на температура 10 °C.
Като цяло драцените са топлолюбиви растения и много от тях са доста претенциозни в това отношение. Старите растения се пресаждат, едва когато корените се покажат през дупките на саксията, винаги в съд с 3–4 cm по-голям от стария. За по-лесно оттичане на водата в саксията се прави дренаж от речен чакъл или натрошен глинен съд.
Подновяването на хранителните вещества, съдържащи се в почвата, може да се прави по два начина – чрез редовно торене или чрез ежегодно пресаждане. Двата метода се допълват и благоприятстват растежа. Почти във всички минерални торове се съдържат благоприятни за растенията вещества, като азот, фосфор и калий. Азотът подпомага развитието, раззеленяването на листата и растежа на цялото растение. Фосфорът „работи“ в полза на кореновата система и подпомага цъфтежа. Калият пък „прогонва“ болестите.
За да се развиват добре драцените, трябва да се обръща внимание и на най-малките признаци за заболяване или неправилно отглеждане. Някои от тях са:
• Почерняване по краищата на листата. Явява се вследствие на прекалено сух въздух в помещението. Повечето драцени имат нужда от висока влажност на въздуха. Причина за появата на черни краища може да бъде също така и измръзване през зимата или недостатъчно поливане, най-вече през лятото. Няма повод за притеснение, ако долните листа на драцената започнат да пожълтяват и изсъхват. Това е нормален, естествен и неизбежен процес, особено за по-старите растения.
• Светли сухи петна по листата. Причината е излагането на драцената на пряка слънчева светлина. При такъв случай е необходимо да се премести на слабо осветено място. Както вече стана въпрос, драцените са доста капризни по отношение на светлината. Виреят добре и предпочитат единствено разсеяна, мека светлина и в никакъв случай ярка и силна
• Тъмни петна. Причината се крие в недостатъчното поливане.Важно условие е непрекъсната влажност на почвата. С това обаче също не бива да се прекалява.
• Меки и провиснали листа със съсухрени, почернели краища. Причина е ниската температура. Ако драцената е престояла няколко дни на по-ниска температура от 12–14 °C, има вероятност да не се възстанови, дори и при пренасянето в оптимално добри условия. Драцените са свръхчувствителни, дори и към минимален спад на температурата, да не говорим за резки промени. Подобни изменения могат да доведат и до загиване на растението. Някои видове биха могли да се стабилизират с течение на времето, стига при появата на проблема да се реагира веднага. Повечето обаче са много нежни и подобни признаци се появяват, дори ако само за една хладна нощ растението е оставено близо до прозореца.
За любителите-експериментатори тук ще представим една новост – водно отглеждане или т.нар. хидрокултура. Всички видове драцени са подходящи.
Водното отглеждане на различни видове растения не означава, че пръстта се заменя с вода, а че на нейното място се поставя глинен гранулат. Това е чист биологично неутрален и беден на сол продукт, който се продава под формата на топчета печена глина с диаметър 2-16 cm. Благоприятен е за добрия растеж и предотвратява появата на вредители. Процесът се извършва в началото на вегетационния период, който обикновено започва през март-април и завършва най-често до началото на октомври – периодът на покой.
За хидрокултура е необходим глинен гранулат, саксия, съд за хидрокултурата, показател за нивото на водата и хранителни вещества. Най-подходящи за отглеждане по този начин са следните видове растения: дифенбахия, смокиня, драцена, юка, хибискус, филодендрон.
Първо, глиненият гранулат се поставя за 24 часа във вода, за да се напои добре. Растението се изважда внимателно от саксията и се поставя за половин час в съд, пълен с хладка вода. Това ще спомогне за по-лесното почистване и отстраняване на пръстта от корените.
Съдът се запълва с 1/4 гранулат. Върху него растението се поставя така, че корените да се разпрострат на всички страни и да се наместят добре в гранулата. Те трябва да са напълно покрити и затова съдът се допълва с допълнително количество гранулат (най-добре до ръба на саксията). Полива се с хладка вода.
Веднага след засаждането им в хидрокултура растенията стават особено чувствителни и се нуждаят от много грижи. Саксията се поставя на добре осветено и топло място. През следващите няколко седмици растението ще образува типичните за хидрокултурата водни корени, като едновременно с това по-старите земни корени постепенно умират. Затова е много важно след 1-2 седмици кореновата туфа да се полее обилно. За тази цел саксията се изважда от съда за хидрокултура и се слага под хладък душ. Торене се прави едва след 2-4 седмици със специална хранителна смес, закупена от цветарските магазини.
Желая ви успех!   

начало


Драцена

 
Статии за: