Home Page
 
Брой 11-12/2001




АРХИВ
Материалите са публикувани със съкращения

:: Какво не бива да се прави при строителство с блокчета

Инж. Бойко Пенев
специалист „Строителство и приложна техника“
ИТОНГ България

Строителната система „ИТОНГ” навлезе трайно в строителната практика у нас. Тя извежда на съвременно техническо равнище зидарската технология – един от най-древните известни на човечеството способи за изграждане на сгради. Лекотата и простотата на изпълнение привличат не само професионалните строители, но и домашните майстори със сръчни ръце и желание за творчество. Утвърждаването на системата и набирането на опит в прилагането й са съпроводени с преминаването през неизбежните за всяко начало пропуски и грешки. Много строители започват да „усъвършенстват” и „подобряват” технологията, преди да са я опознали и овладели в детайли. По този начин се раждат и разпространяват множество заблуди, които, за съжаление, се приемат и вкореняват по-бързо и по-трайно от доказаните и неоспорими технически правила. Систематизирането на основните пропуски и грешки при прилагането на строителната система „ИТОНГ” ще помогне за преодоляването им, като направи по-спорен труда на изпълнителите и им даде възможност да изпитат задоволство.
Ето какво не бива да правим при работа с „ИТОНГ”:
• При приготвянето на лепилен зидарски разтвор за свързване на блокчетата към заводски произведената суха смес не трябва да се прибавя нищо друго освен вода. Всички строителни лепила, предназначени за зидария, както фирменото „ИТОНГ”, така и другите, разпространявани под различни търговски марки, представляват цименто-пясъчни състави, модифицирани с пластифициращи и водозадържащи химически добавки. Прибавянето към заводските смеси на цимент, лепила от типа на С 200, пясък и други вещества нарушава първоначалното проектно съотношение между компонентите им. Във всички случаи резултатът е влошаване на технологичните свойства на лепилата, затруднения при работата, намаляване на якостта им и в крайна сметка нискокачествена зидария. При подобни химически експерименти на строителния обект или у дома често се достига и до плачевни последствия – зидарии с нищожна или нулева якост на разтвора. Блокчетата практически не са свързани помежду си и след измазване и шпакловане контурите им се очертават с пукнатини. Такива дефекти са неотстраними и правят зидарията негодна за експлоатация.
Приготвеният за работа лепилен разтвор не бива да се използва по-дълго от времето, посочено върху заводската опаковка, което най-често е около 4 часа. Независимо че след този срок работната консистенция на сместа може да се възстанови с добавяне на вода и интензивно разбъркване, процесите на свързване на цимента са започнали и лепилото няма да достигне проектната си якост. Последиците от това вече бяха изброени и неминуемо ще се проявят в различна степен.
• Отклоненията от хоризонталното положение на редовете зидария не се компенсират чрез подлагане на дебел слой лепило под блокчетата от следващите редове. С правилно приготвен лепилен разтвор по този начин могат да се отстраняват неравности, не по-големи от 1-2 mm в рамките на едно блокче. Хоризонталността и равнинността на редовете при необходимост се възстановяват с ренде „ИТОНГ”. Дебелите зидарски фуги, освен че увеличават, понякога с пъти, разхода на лепилен разтвор, намаляват и топлотехническите качества на стената.
• Зидарското лепило не се нанася с мистрия или със зидарско канче, а само с предназначените за целта назъбени лопатки „ИТОНГ” с ширина, равна на дебелината на зида, или с назъбена стоманена маламашка с подходяща дълбочина на зъбите. Ползването на обикновена мистрия гарантирано увеличава разхода на материал, намалява скоростта на работа и не позволява равномерното разпределяне на разтвора по цялата повърхност на блокчетата, с което се намалява носимоспособността на зидарията. Ако лепилото се полага със зидарско канче, със сигурност може да се твърди, че то е с неподходяща консистенция, т. е. приготвено е с много голямо количество вода. В този случай то няма да достигне проектната си якост, а също така няма да осъществи добър площен контакт между зидарийните тела. Лепилният разтвор с подходяща за работа гъстота при нанасяне оставя след назъбената лопатка „ИТОНГ” равномерни, гладки, добре очертани бразди, които не се накъсват и не се сливат помежду си.
Не е необходимо фугите на зидарията от „ИТОНГ” да се шпакловат допълнително с лепилен разтвор. С това само се увеличават разходите и времето за изпълнение, без да се повишава качеството на крайния продукт. Ползването на назъбени лопатки с подходяща ширина и на лепило с необходимата консистенция обезпечава цялостното и равномерно запълване на хоризонталните и вертикалните фуги. В практиката необходимостта от шпакловане на фугите често е признак за използване на много рядък разтвор и се прави, за да не се вижда стичането му по външните и вътрешните повърхности на блокчетата. В други случаи това е опит за прикриване на празни, т.е. лошо запълнени фуги (най-вече вертикални), вследствие на небрежност или на неточности при рязането на парчета от блокчета, използвани при зидарията.
• При работа с блокчета „ИТОНГ” не трябва да се използват отвес и канап. С тези средства много трудно може да се постигне необходимата праволинейност, вертикалност и равнинност на стените. Доброто разчертаване на местоположението на зидовете върху плочата и употребата на нивелир с дължина 60-80 cm и на алуминиев мастар, дълъг 2-2,5 m, гарантират бърза и прецизна работа.
• Лицето на зидарията, т. е. повърхността, по която се подравняват блокчетата, при фасадни зидарии не трябва да бъде от външната страна на стената, както при работа с керамични тухли, а към помещенията. Целта е да се осигури равнинност на вътрешните повърхности, които ще се обработват само чрез шпакловане. Макар и минимални, в границите на не повече от 1 mm, неравностите между блокчетата трябва да останат от страната, върху която ще се положи мазилка.
Не бива да се изпълняват непрекъснати зидарии от „ИТОНГ” с дължина, по-голяма от 5 m, и височина по-голяма от 3 m. Когато се налага тези размери да се надвишат, се предвижда пресичане на зидовете с хоризонтални и вертикални стоманобетонни пояси през разстояния, не по-големи от посочените. Ако се предвижда облицоване с фаянсови или теракотни плочки, дължината на непрекъснатите зидарии не бива да надхвърля 3 m.
• Разминаването на вертикалните фуги между блокчетата при осъществяване на зидарска превръзка трябва да бъде най-малко 10 cm. Желателно е с използването на подходящи парчета да се осигури разминаване около 30 cm, т. е. вертикалните фуги от един ред да попадат в средата на блокчетата от предишния ред. В този случай зидарията има максимална носимоспособност.
• Блокчетата с дебелина 5 и 7,5 cm не трябва да се използват за изграждане на самостоятелни стени въпреки привлекателността на това решение за пестене на място. Подобни зидарии, когато са с етажна височина, не отговарят на нормативните изисквания, поради недостатъчната си устойчивост. Блокчетата с дебелина 5 и 7,5 cm са предназначени за облицоване на стени, с цел повишаване на топлоизолационните им свойства, за изпълнение на неголеми инсталационни шахти, за обзиждане на канализационни или водопроводни щрангове и др.
• Не е необходимо блокчетата за зидария „ИТОНГ” да се мокрят преди слепване, освен при натрупване на неблагоприятни климатични фактори: температура на въздуха над 30 оС, пряко слънчево греене, много ниска относителна влажност на въздуха, вятър. Ако без мокрене на блокчетата зидарското лепило се нанася трудно, съхне бързо, не осигурява достатъчно време за поставяне, наместване и корекции на положението на блокчетата при работа, причините трябва да се търсят на първо място в неправилното приготвяне на лепилната смес, в недоброто качество на лепилните състави или в ползването на лепила, които не са предназначени за зидария с „ИТОНГ”.
При директно осъществяване на връзки на стени от „ИТОНГ” с носещата конструкция на сградата или с други стени, както и при реализацията на различни закрепвания не трябва да се използват незащитени от корозия чрез поцинковане, кадмиране или по друг начин стоманени елементи. Трябва да се има предвид, че за разлика от обикновения бетон блокчетата „ИТОНГ” не притежават способността да предпазват стоманата от корозия. Когато за връзки и крепежи се използват пръти или елементи от необработена антикорозионно стомана, те се полагат в слой от цименто-пясъчен разтвор в предварително изработени улеи или отвори в блокчетата. Дебелината на слоя разтвор около металните елементи не трябва да бъде по-малка от 1,5 cm.
• При вътрешната обработка на помещенията не е необходимо предварително шпакловане на стените с лепилни състави на циментова основа. Приготвените на място разтвори от обикновен строителен гипс, както и заводски произведените на база гипс сухи смеси имат много добра адхезия (слепваща способност) към автоклавния клетъчен бетон „ИТОНГ”. Преди нанасяне на гипсовите шпакловки единствената подготовка на стенните повърхности се състои в отстраняване с метла или твърда четка на полепналата прах и на ронещите се частици, а при температури на въздуха над 30 оС и в навлажняване на основата, така че водата да проникне на дълбочина около 0,5 cm. Намокрянето е необходимо, за да се забави свързването на гипса и да се удължи времето за обработка на нанесената върху стената шпакловъчна смес.
• Вътрешната гипсова шпакловка, директно положена върху стени от „ИТОНГ”, не трябва да бъде с дебелина по-малка от 4 mm. При по-тънкослойно нанасяне е възможно покритието върху блокчетата и в зоната на фугите впоследствие да не е еднакво оцветено. Причина за това явление е различната скорост на свързване и втвърдяване на гипсовия разтвор в тези участъци. При дебелина на шпакловката, равна или по-голяма от предписаната, ефектът на нееднородното оцветяване сигурно се избягва.
Стените от „ИТОНГ” не трябва да се третират с импрегниращи вещества с цел хидроизолация преди довършителните обработки. Двупластовата външна мазилка (състояща се от основен и декоративен слой) на цименто-варо-пясъчна основа осигурява достатъчна защита от неблагоприятни атмосферни въздействия. Тя поддържа блокчетата „ИТОНГ” във въздушно сухо състояние, при което топлоизолационната им способност е максимална. При импрегниране от външната страна се възпрепятства „дишането” на стените. Водните пари не могат да преминават свободно през тях, натрупват се под паронепропускливия повърхностен слой и кондензират. Повишеното влагонатрупване в течение на няколко години, съчетано с периодични замръзвания през зимния сезон, става причина за сериозни повреди по фасадите – пукнатини, язви, подкожушване, олющване или падане на мазилките.
• За декоративно фасадно покритие не трябва да се използват мазилки със свързващи вещества смоли или полимери без предварителна информация и оценка на тяхната паропропускливост. Подобни мазилки се предлагат в търговската мрежа под названието „минерални”, но в тях с минерален произход са не свързващите вещества, както е при варо-цименто-пясъчните разтвори, а само инертните пълнители, с които се постига търсеният естетически ефект. Обикновено след втвърдяване тези „минерални” състави образуват водо- и паронепропускливи ципи върху повърхността на основния слой мазилка. Последиците от използването им и причините за тях са описани в предишната точка.
• Основният слой външна мазилка върху стени от „ИТОНГ” не трябва да бъде по-тънък от 8 mm. Препоръчителната дебелина е между 10 и 15 mm в зависимост от равнинността на основата. По-тънки мазилки не са в състояние да осигурят надеждна защита на стените от атмосферни въздействия. Недостатъчната дебелина не позволява развитието в тях на пластични деформации вследствие на движенията на конструкцията и води до склонност към образуване след време на пукнатини. Тънкослойните покрития са лесно уязвими и при физико-механични въздействия.
Основният слой мазилка не може да се замени с шпакловка с лепило на циментова основа поради описаните в предходната точка причини. Въпреки привлекателността на това решение от технологична и икономическа гледна точка, то не може да гарантира дълготрайност на фасадните покрития и очакваният за тях междуремонтен период от поне 30 г.
• Традиционните, т. е. приготвени на обекта, разтвори за основна мазилка, не бива да се нанасят преди цименто-пясъчният шприц, положен предварително върху стените от „ИТОНГ”, да е набрал необходимата начална якост. Тя се достига за период от 2 до 4 денонощия, в зависимост от външните условия. Шприцоването се извършва с рядък цименто-пясъчен разтвор (отношение цимент:пясък – 1:3), който се нанася чрез напръскване върху предварително намокрената стена. По този начин се постига увеличаване на контактната повърхност между стената и немодифицираните с химически добавки традиционни разтвори. Мазането върху мокър или недостатъчно втвърден шприц е неправилно, защото се нарушава целостта на неговата зърниста структура. Гранулките му се отделят от основата, включват се в състава на мазилката и не могат пълноценно да изпълнят основното си предназначение.
Списъкът от грешки и „нововъведения“ при прилагането на строителната система „ИТОНГ” се допълва непрекъснато от живата практика. Спазването на простите и ясни технологични правила е единственият начин за максимално качествена, ефективна и икономична работа. Някои от спонтанните опити за промяна и усъвършенстване на системата съдържат в себе си рационални идеи, но до прилагането им в практиката със сигурен резултат трябва да се измине нелекият път на лабораторните и практическите изпитания.   

начало


Какво не бива да се прави при строителство с блокчета

Печки и камини

 
Статии за: